Цар Петър I е най-дълго управлявалият български владетел
На днешния ден можем да си спомним за Петър I - българският цар, управлявал България от 927 до 969 година. Според сведенията той е умрял на 30 януари. Петър I е вторият наследник на цар Симеон I Велики. Той е най-дълго управлявалият български държател.
Петър подписва църковен брак на 8 октомври 927 г. в Константинопол с дъщерята на император Христофор Лакапин и на Августа София - Мария Лакапина, прекръстена при венчавката на Ирина (от гръцки: " носеща мир " ) в чест на възстановения „ бездънен мир “, който настава сред двата народа и продължава 43 години. Съгласно контракта, мирът сред двете страни трябвало да бъде скрепен и с династичен брак сред българския цар и Мария, който за първи път щял да сроди владетелските домове на империята и българското царство. Въпреки смяната, царицата употребява името „ Мария “ до момента в който цари, и с това име е изобразена на печатите си. По силата на подписания контракт Българската архиепископия е канонично издигната на независима Българска партриаршия, а архиепископът на Дръстър (днешната Силистра) - Дамян, става първият български партиарх. Също по този начин Византия дефинитивно публично признава цардсата титла на българския държател.
Ирина ражда бъдещите царе на България - Борис II (969-971 г.) и Роман-Симеон (978-991 година, кръстен на славните си прадеди) и още три деца, едното от които може би е Пленимир, записан в поименик на българските владетели от XVI век след цар Петър I, и две дъщери, годеници на малолетните византийски императори Василий II (976-1025 г.) и Константин VIII (1025-1028 г.).
С подписването на „ дълбокия мир “ недоволството в двора в столицата Велики Преслав нараства. Срещу дейностите на Петър се афишират всички, които поддържат политиката на цар Симеон, разчитаща основно на военните дейности против Византия. Първо Иван (или Йоан), по-малкият брат на Петър, пробва да вдигне протест против новия държател, само че дейностите му напълно скоро са осуетени. Две години по-късно, през 930 г., сходен опит прави и първородният Симеонов наследник - Михаил. Цар Петър обаче бързо се оправя и с тази опасност, с което се утвърждава на престола.
Петър не съумява да се оправи със запазването на обширната страна, която наследява от татко си. Около 931 г сръбският държател Чеслав избягва от Преслав и подвига въстание. Цар Петър се помирява с възобновяване на сръбската автономност. След това маджарите нахлуват неведнъж. Петър не съумява да се оправи и с тях; първо се задължава да им заплаща налог, а по-късно се принуждава да подписа кротичък контракт, който е ориентиран против Византия.
През 968 и 969 година в България нахлуват съветските дружини на киевския княз Светослав I, подстрекаван от император Никифор II Фока. През 969 г. те доближават до Велики Преслав. Цар Петър не устоя на напрежението и получава апоплектичен удар.
Цар Петър отделя огромно внимание на Българската черква
и след гибелта си е канонизиран за светец -Св. правоверен цар Петър Български.
През ръководството на цар Петър Българската църква за пръв път получава положение на автокефалност /самостоятелност/, изравнявайки се с другите самостоятелни църкви по това време. Така българската патриаршия съумява да реализира огромни триумфи във връзка с интеграцията и разпространяването на старобългарската просвета и език измежду останалите славянски нации. Благодарение на напъните на цар Петър българската черква (с спиране през византийското владичество) остава най-могъщия дирек на православието измежду славяните.
Разкошът на формалната черква и тежките налози, довеждат до разпространяване на ереси, поддръжниците на които приканват към отвод от светските богатства. Впоследствие това придвижване получава в България названието - богомилството.
Освен това като форма на обществен митинг, все по-големи размери придобива отшелничеството.
Цар Петър се среща с великия български светец Иван Рилски. Срещата се провела на разстояние, те се виждали от надалеч. Цар Петър изпраща блага на Йоан Рилски, състоящи се от плодове и злато. Йоан връща златото, отвръщайки с думите: „ защо му е злато на този, който лимитира себе си дори в хляба и водата… “, плодовете приема. Свети Иван написва писмо до цар Петър с духовни директиви.
За разлика от татко си Симеон I, който избира пътя на борба с Византия и се самообявява за „ цар на българи и и гърци “,
Петър търси съгласие с южната си съседка .
На такова той е заставен, защото войните на Симеон са разорителни за България. С мира от 927 Византия признава Петър за цар и даже му дава Мария Лакапина - близка сродница на императора, за брачна половинка. Такова събитие е без аналог в българската история до този миг.
Цар Петър е първият български монарх, който сече свои монети.
Такава единствена за в този момент монета е открита край Киев и понастоящем се съхранява в Ермитажа. Интересното е, че на тези монети, Петър назовава себе си „ басилевс “ т.е. император или август, което съгласно някои историци е по-голяма купа от цар/цезар/кесар. Петър е единственият български цар-светец, с изключение на Борис-Покръстител. Авторитетът на България нараства, тъкмо при цар Петър. Показателно за престижа на този български държател е, че след гибелта на Петър трима кандидати за българския трон се окичват с това име за по-малко от два века (единият от тях даже става цар). В изворите цар Петър, който обезпечава подобен нескончаем мир, остава прочут като Петър Добрия/Добрия цар Петър. По времето на цар Петър продължава почналият при татко му Век на българската култура/книжнина.
Петър подписва църковен брак на 8 октомври 927 г. в Константинопол с дъщерята на император Христофор Лакапин и на Августа София - Мария Лакапина, прекръстена при венчавката на Ирина (от гръцки: " носеща мир " ) в чест на възстановения „ бездънен мир “, който настава сред двата народа и продължава 43 години. Съгласно контракта, мирът сред двете страни трябвало да бъде скрепен и с династичен брак сред българския цар и Мария, който за първи път щял да сроди владетелските домове на империята и българското царство. Въпреки смяната, царицата употребява името „ Мария “ до момента в който цари, и с това име е изобразена на печатите си. По силата на подписания контракт Българската архиепископия е канонично издигната на независима Българска партриаршия, а архиепископът на Дръстър (днешната Силистра) - Дамян, става първият български партиарх. Също по този начин Византия дефинитивно публично признава цардсата титла на българския държател.
Ирина ражда бъдещите царе на България - Борис II (969-971 г.) и Роман-Симеон (978-991 година, кръстен на славните си прадеди) и още три деца, едното от които може би е Пленимир, записан в поименик на българските владетели от XVI век след цар Петър I, и две дъщери, годеници на малолетните византийски императори Василий II (976-1025 г.) и Константин VIII (1025-1028 г.).
С подписването на „ дълбокия мир “ недоволството в двора в столицата Велики Преслав нараства. Срещу дейностите на Петър се афишират всички, които поддържат политиката на цар Симеон, разчитаща основно на военните дейности против Византия. Първо Иван (или Йоан), по-малкият брат на Петър, пробва да вдигне протест против новия държател, само че дейностите му напълно скоро са осуетени. Две години по-късно, през 930 г., сходен опит прави и първородният Симеонов наследник - Михаил. Цар Петър обаче бързо се оправя и с тази опасност, с което се утвърждава на престола.
Петър не съумява да се оправи със запазването на обширната страна, която наследява от татко си. Около 931 г сръбският държател Чеслав избягва от Преслав и подвига въстание. Цар Петър се помирява с възобновяване на сръбската автономност. След това маджарите нахлуват неведнъж. Петър не съумява да се оправи и с тях; първо се задължава да им заплаща налог, а по-късно се принуждава да подписа кротичък контракт, който е ориентиран против Византия.
През 968 и 969 година в България нахлуват съветските дружини на киевския княз Светослав I, подстрекаван от император Никифор II Фока. През 969 г. те доближават до Велики Преслав. Цар Петър не устоя на напрежението и получава апоплектичен удар.
Цар Петър отделя огромно внимание на Българската черква
и след гибелта си е канонизиран за светец -Св. правоверен цар Петър Български.
През ръководството на цар Петър Българската църква за пръв път получава положение на автокефалност /самостоятелност/, изравнявайки се с другите самостоятелни църкви по това време. Така българската патриаршия съумява да реализира огромни триумфи във връзка с интеграцията и разпространяването на старобългарската просвета и език измежду останалите славянски нации. Благодарение на напъните на цар Петър българската черква (с спиране през византийското владичество) остава най-могъщия дирек на православието измежду славяните.
Разкошът на формалната черква и тежките налози, довеждат до разпространяване на ереси, поддръжниците на които приканват към отвод от светските богатства. Впоследствие това придвижване получава в България названието - богомилството.
Освен това като форма на обществен митинг, все по-големи размери придобива отшелничеството.
Цар Петър се среща с великия български светец Иван Рилски. Срещата се провела на разстояние, те се виждали от надалеч. Цар Петър изпраща блага на Йоан Рилски, състоящи се от плодове и злато. Йоан връща златото, отвръщайки с думите: „ защо му е злато на този, който лимитира себе си дори в хляба и водата… “, плодовете приема. Свети Иван написва писмо до цар Петър с духовни директиви.
За разлика от татко си Симеон I, който избира пътя на борба с Византия и се самообявява за „ цар на българи и и гърци “,
Петър търси съгласие с южната си съседка .
На такова той е заставен, защото войните на Симеон са разорителни за България. С мира от 927 Византия признава Петър за цар и даже му дава Мария Лакапина - близка сродница на императора, за брачна половинка. Такова събитие е без аналог в българската история до този миг.
Цар Петър е първият български монарх, който сече свои монети.
Такава единствена за в този момент монета е открита край Киев и понастоящем се съхранява в Ермитажа. Интересното е, че на тези монети, Петър назовава себе си „ басилевс “ т.е. император или август, което съгласно някои историци е по-голяма купа от цар/цезар/кесар. Петър е единственият български цар-светец, с изключение на Борис-Покръстител. Авторитетът на България нараства, тъкмо при цар Петър. Показателно за престижа на този български държател е, че след гибелта на Петър трима кандидати за българския трон се окичват с това име за по-малко от два века (единият от тях даже става цар). В изворите цар Петър, който обезпечава подобен нескончаем мир, остава прочут като Петър Добрия/Добрия цар Петър. По времето на цар Петър продължава почналият при татко му Век на българската култура/книжнина.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ